Ядрена, химическа и биологическа защита на механизирания батальон в настъпление

         1. Същност и цел на мероприятията по ЯХБЗ.

          Ядрената, химическата и биологическа защита на механизирания батальон се организира с цел да се изключи и максимално намали въздействието на ядреното, химическото и биологическо оръжие и радиационните и химически опасни аварии върху подразделенията на батальона.

         Същността на ядрената, химическа и биологическа защита се заключава в провеждане на комплекс от тактически и специални мероприятия, които е необходимо да се изпълнят при подготовката и воденето на настъплението, с определени сили и средства и срокове за тяхното осъществяване, с довеждане на задачите до изпълнителите, помощ и контрол при провеждане на мероприятията от подразделенията. Комплексът от задачи по ядрена, химическа и биологическа защита се организира въз основа на указанията на командира на бригадата и разпореждането по ядрена, химическа и биологическа защита и указанията на командира на механизирания батальон, без да се прекъсва изпълнението на бойните задачи.

         2. Съдържание на мероприятията по ядрена, химическа и биологическа защита при подготовка на настъплението.

      2.1. Разкриване и възпрепятстване подготовката на противника за използване на ядрено, химическо и биологическо оръжие (ЯХБО), предотвратяване и намаляване на възможността за възникване на ядрени, химически и биологически опасни аварии (ЯХБОА) и бедствия в потенциално опасни обекти в зоните за отговорност (полосите, районите) на войските.

    То се осъществява се с цел да се затрудни противникът в избора на целите и обектите за нанасяне на удари с ядрено и химическо оръжие, максимално да се намалят загубите в личен състав и бойна техника, да се съхрани управлението и построяването на бойния ред за водене на настъплението.

         Батальонът преди преминаване в настъпление се разполага в изходен район, разсредоточен по роти. Същият трябва да осигурява бързо изнасяне към предния край на отбраната на противника и развръщане в боен ред и висока степен на защита от поразяване с ядрено и други видове оръжия, както и при радиационни и химически опасни аварии при минимален обем на инженерните работи. За изпълнение на тези изисквания, батальонът се разсредоточава на площ до 10 км2, а ротата до 0,5 км2.

         При такова разсредоточаване, дори на противника да бъдат известни границите на районите за разполагане на батальона, то тогава той не ще може да унищожи с един боеприпас с малка мощност две съседни роти.

         Трябва да се има предвид,че колкото по разтеглена е целта, толкова по-малко загуби ще се понесат. Ето защо разполагането на батальона в колони по маршрута за изнасяне към рубежа за преминаване в атака е най-изгодно.

         При настъпление от непосредствено съприкосновение механизираният батальон се разсредоточава по роти. През този период трябва да се избягва много голямо концентриране на войски и бойна техника в отделни райони, особено на направлението на главния удар.

         Разстоянието между ротите на първата позиция може  да достигне по фронта до 300 м.,а между ротите на съседни батальони в бригадата - не по-малко от 800 – 1000 м., а между батальоните от първи ешелон на бригадата – до 2 км.

         Смяната на районите за разполагане се извършва по указание или с разрешение на командира на бригадата, по предварително разработен план, без промяна на изпълнението на поставените задачи, скрито и в кратки срокове, като за осигуряване на смяната на районите за разполагане се подготвят запасни райони и маршрути до тях.

          2.2. Подготовка на зоните (полосите, районите, позициите и пътищата за маньовър ) за защита и действия на войските в условия на използване на ЯХБО от противника, на ЯХБОА, стихийни бедствия и трансгранично заразяване (замърсяване).

    Изпълнението на това мероприятие ще зависи преди всичко от способа за преминаване в настъпление и от времето с което разполага батальона за изпълнение на тази задача.

         При заемане на изходен район подразделенията на батальона най-напред изкопават окопи и позиции за огневите средства, оборудват шчели и други най-обикновени укрития за личния състав и бойната техника. През първия час на престояването на подразделенията на батальона в района за разполагане те се разсредоточават, разполагат бойната техника и транспорта, като използват естествените укрития и маскират своето разположение. Личният състав, който не е свързан с обслужването на машините, с шансовия инструмент изкопава единични или двойни укрития, които след това се съединяват по-между си в шчели за отделение. След 5 – 7 часа работа личният състав на подразделенията завършва оборудването на покритите шчели.

         Вследствие на изкопаването на шчели и окопи радиусът на поразяване на личния състав на подразделенията се намалява 1,5 – 2 пъти, за пунктовете за управление – 2 – 3 пъти и за бойната техника – с 20 – 40 %. 

         Индивидуалните средства за защита (противогази, респиратори, защитни наметала, чорапи, ръкавици) осигуряват надеждна защита на личния състав от попадане в организма и върху кожата на радиоактивни вещества. Тези средства се използват при подаване на сигнала за оповестяване за радиоактивно, химическо и биологическо заразяване и се снемат по разпореждане на командирите на подразделения.

         С цел своевременното използуване на индивидуалните средства за защита и респираторите, те трябва да бъдат в постоянно походно положение. При действия с машини индивидуалните средства за защита се държат в тях.

         2.3. Предупреждаване и оповестяване на войските за непосредствена опасност и за началото на използване на ЯХБО от противника, за възникване на ЯХБОА, стихийни бедствия и трансгранично заразяване (замърсяване).

         Предупреждаването на подразделенията на механизирания батальон за непосредствена опасност и за началото на използуване на ядрено, химическо и биологическо оръжие от противника или при възникване на РХОА се осъществява от командира на батальона по сигнал на командира на бригадата или въз основа на данни от разузнаването, с цел да се вземат незабавни мерки за защита.

         Сигнали за оповестяване за радиоактивно, химическо и биологическо заразяване се предават от щаба на бригадата по радиото, включително до ротите, в ротите се свеждат до личния състав със звукови сигнали, визуални средства и на глас.

         Общото време за преминаване на сигнала от щаба на бригадата до личния състав на подразделенията при престояване в изходен район е 1 – 1,5 мин., а в хода на настъплението – 2 – 3 мин.

         При подаване на сигнал с разпореждане на командира на подразделението (рота – взвод) това време е 40 сек., а в звеното взвод – отделение – 20 сек. Сигналът за оповестяване, подаден за разполагане се приема от личния състав за 6 – 8 сек.      Сигналът за опасност от радиоактивно, химическо и биологическо заразяване се подава с различни средства.

         При сигнала за оповестяване подразделенията на батальона продължават да изпълняват поставената задача, а личният състав веднага поставя средствата за защита. Задействат се средствата за колективна защита в бойните, специалните и транспортните машини и на съоръженията. Дежурните по специално оборудваните убежища включват филтро-вентилационните агрегати, които подават пречистен въздух.             

         Личният състав снема средствата за защита само с разрешение  на командира на подразделението или на старшия началник, след като въз основа на данните от радиационното, химическо и биологическо разузнаване бъде установено, че няма опасност от поразяване с ОВ, РВ и БС. При това трябва да се отчита, че в течение на известно време след излизане на подразделенията от зоната на действие на парите от фосфороорганични вещества, те се десорбират от облеклото. Денем, през лятото на открита местност десорбцията на парите на зарина може да продължи от 30 мин. до 1 час, през което време личният състав трябва да е с противогази.

         За своевременното оповестяване на войските за радиоактивно, химическо и биологическо заразяване голямо значение има добре подготвена метеорологична информация.

         Щабът на батальона и командирите на подразделения трябва да бъдат добре осведомени за посоката на средния  вятър, което им дава възможност да определят вероятното направление на движение на радиоактивните облаци, а също и за определяне на вероятното разпространение на парите на отровните вещества.

         2.4. Изясняване на последствията от използването на ЯХБО от противника, възникването на ЯХБОА, стихийни бедствия и транс-гранично заразяване (замърсяване) в зоните за отговорност (полосите, районите).

         Уточняването на последствията от използването на ядрено, химическо и биологическо оръжие и от РХОА се осъществява с цел да се определят загубите на личен състав, въоръжение, бойна техника, както и характера и мащабите на заразяването, разрушенията, пожарите и наводненията. То се извършва от щаба на механизирания батальон по данни от щаба на бригадата, от личното наблюдение на командира на батальона, както и чрез събиране и обобщаване на получените от подразделенията сведения.    

         Информация за радиационната и химическа обстановка в района за действие на батальона се получава от отделението за радиационно и химическо разузнаване на батальона и от химизираните отделения в механизираните роти. Въз основа на получените данни командирът на батальона взема решение за извеждане на подразделенията от опасните райони, възстановяване на боеспособността на взводовете, ротите и тила на батальона и ликвидиране на последствията от използуването на ядрено, химическо и биологическо оръжие и от РХОА и за по-нататъшното водене на настъпателния бой.

         2.5. Осигуряване безопасността на личния състав при действия в заразени зони и в райони на епидемии, разрушения, наводнения, пожари и стихийни бедствия.

         Осигуряването на безопасността и защитата на личния състав на механизирания батальон при действие в заразени зони и райони на разрушения, пожари и наводнения е основно мероприятие на командира и щаба на батальона и цели запазване боеспособността на подразделенията. То се постига чрез постоянно познаване от командира и щаба на батальона на ядрената, химическа и биологическа обстановка в района на бойните действия и нейното изменение, своевременното и умело използване на индивидуалните средства за защита, фортификационните съоръжения и защитните свойства на техниката и местността, използване на противорадиационни препарати и антидоти, средства за бърза медицинска профилактика, както и най-правилен избор и начин на преодоляване на заразените зони и райони, престояване в тях като се отчита от командирите вида на пожарите, наводненията и условията на местността в направление на батальона.

         В зависимост от бойната задача на батальона и от съществуващата радиационна обстановка подразделенията могат да преодоляват зоната с радиоактивно заразяване по два начина :

         - чрез движение през зоната без изчакване спадането на степента на радиация;

         - чрез движение през зоната след спадане на високата степен на радиация.

         Първият начин за преодоляване се явява основен за подразделенията на механизирания батальон и в зависимост от обстановката ще се осъществява по предварително набелязан маршрут за движение и по направление, осигуряващо най-малко облъчване на личния състав. Този начин ще се прилага при неотстъпно преследване на противника, когато батальонът е в първи ешелон на бригадата, или когато обстановката не търпи забавяне на въвеждането в боя на втори ешелон.

         Вторият начин ще се използва в случаите когато преодоляването от движение може да доведе до масово излизане на личния състав от строя, когато бойната обстановка позволява да се изчака спадането на високата степен на радиация до безопасна или когато личният състав на батальона в хода на предшествуващите бойни действия вече е получил високи дози на облъчване.

         Подразделенията, изчакващи спадането на степента на радиация се разсредоточават, маскират и при възможност оборудват най-прости укрития.

         Преодоляването на заразени зони се извършва от подразделенията с максимална скорост и увеличени дистанции.

         При изнасяне към рубежа за атака и в хода на настъплението районите на химическо и биологическо заразяване се заобикалят от наветрената страна. Ако е възможно да се заобиколят тези зони, те се преодоляват с бойната техника и транспортните средства като се използуват индивидуалните средства за защита.

         При достигане на наводнени райони, средствата на батальона способни да плават, започват преодоляване на наводнената зона с подхождането към нея, а останалата част – след спадане на нивото на водата, по разузнати бродове.

          2.6. Ликвидиране на последствията от използването на ЯХБО от противника, възникналите ЯХБОА, стихийни бедствия и трансгранично заразяване (замърсяване) в зоните за отговорност (полосите, районите).

         Ликвидирането на последствията от използването на ядрено, химическо и биологическо оръжие и от РХОА се извършва едновременно с възстановяване на нарушеното управление и боеспособността на подразделенията на батальона  и включва :

         - разузнаване на огнищата на поражение;

         - спасителни работи и лечебно – евакуационни мероприятия;

         - провеждане на дозиметричен и химичен контрол;

         - специална обработка на подразделенията попаднали под удара;

         - гасене и ограничаване на пожарите;

         - разчистване и възстановяване на пътищата за маньовър и изнасяне;

         - ДДД на въоръжението, бойната техника и транспорта дегазация и дезактивация на отделни участъци от местността.

         При подготовката за настъпление всички възможности на командира на батальона и щаба трябва да бъдат насочени към ликвидиране на последствията в ротите, назначени в първи ешелон.

         Разузнаването на огнищата на поражение се провеждат с цел да се открият подразделенията способни да изпълняват поставените задачи и да се определи обема на спасителните и възстановителните работи. За целта се изпраща началникът на щаба и ОРХР на батальона. За разузнаване на огнище на поражение в района на батальона са необходими от 40 до 60 мин.

         Спасително-евакуационните работи в огнището на поражение се извършват с цел издирване на ранените и поразените, извличане и изваждане на хората от разрушените и повредени машини, от разрушените съоръжения и завалите, съсредоточването им в не заразени участъци, указването на медицинска помощ и евакуирането им към батальония и бригадния медицински пунктове.

         Подразделението за техническо обслужване извършва ремонт и евакуира заразената бойна техника.

         Гасенето и локализирането на пожарите се осъществява най-напред в местата, където се създава опасност за личния състав и материалните средства.

         ЧСО се провежда по разпореждане на командира на батальона направо в бойните редове, без прекратяване изпълнението на бойната задача и се осъществява от подразделенията чрез използване на щатните и подръчни средства. Личният състав заразен с радиоактивни вещества механично отстранява радиоактивните частици от откритите части на тялото и ИСПХЗ, измива очите, врата и устната кухина с вода.

         ЧСО на личния състав, заразен с отровни вещества, се състои в обезвреждане и отстраняване на отровните вещества от откритите части на тялото, облеклото и ИСПХЗ и се провежда веднага след заразяването с ИЗП-3.

         След ЧСО се провежда и частична специална обработка на въоръжението и бойната техника.

         Пълната санитарна обработка се извършва с разрешение на командира на бригадата след изпълнение на бойната задача.

         Разчистването и възстановяването на пътищата за маньовър се извършва от всички подразделения на батальона в направленията на техните действия.

         2.7. Други специални мероприятия: аерозолна маскировка на стационарни и подвижни обекти на войските (силите) и огнеметно поразяване на силите и средствата на противника.

          3. Ядрена, химическа и биологическа защита на механизирания батальон в хода на настъплението.

         В хода на настъплението всички усилия на командира и щаба на батальона трябва да са насочени към своевременно установяване на ядрената, химическата и биологическата обстановка в направлението за действие на подразделенията, към предупреждаване и оповестяване на личния състав за опасността използване на ОМП; към осигуряване на безопасността на личния състав при действия в райони с разрушения, пожари и заразени зони; към ликвидиране на последствията от ударите на противника и към възстановяване боеспособността на подразделенията на батальона.

         В началото на изнасянето на батальона продължава разузнаването по маршрута за движение, на рубежа за развръщане в ротни колони, на района за разполагане на КНП на батальона.

         При изнасяне на подразделенията на батальона от изходния район нормите за разсредоточаване ще бъдат такива, каквито са при извършване на марш. При достигане на рубежа за развръщане в ротни колони, интервалите между ротите трябва да не са по-малки от  2 км.

         В хода на настъплението разсредоточаването на подразделенията се постига чрез съответното построяване на бойния ред. Така батальонът настъпва на фронт до 2 км.

         Вторият ешелон (резерва) трябва да се премества така, че неговият маршрут да не преминава през огневите позиции на артилерията и през местата за разполагане на пунктовете за управление. При това вторият ешелон се придвижва след първия на разстояние 2-3 км от първоешелонните ротите.

         Важно значение за ротите от първия ешелон в интерес на защитата освен разсредоточаването има непосредственото съприкосновение с противника. Например отдалечението на ротите от батальона не повече от 500-800 м. от противника не ще позволи поразяването им с неутронни боеприпаси и ще ограничи използването на боеприпаси със свръх малка мощност по тях.

         При настъпление с форсиране на водна преграда трябва да бъде осигурено разсредоточено излизане на подразделенията към реката и форсирането й на широк фронт, т.е. преправите (бродовете) да се намират на такова разстояние една от друга, че да не се допусне поразяване на две съседни роти с един боеприпас с малка мощност.

         При изнасяне на рубежа за атака, когато е възможно да се изчаква падането на нивото на радиация, щабът на батальона трябва да предвиди организирането на разузнаването така, че при подхождането на подразделенията към заразените зони да се установят направленията, където заразяването е незначително, и се увеличи скоростта за по-бързо излизане от зоната с радиоактивно заразяване.

         В хода на настъплението личният състав взема мерки за защита както по сигналите за оповестяване, така и при всеки налет на авиацията и артилерията, без да чака сигнал за оповестяване. Когато подразделенията действуват в бойни редове, сигнал за  оповестяване трябва да се предава  предимно с  ракети СХТ. Командирите на роти и взводове  при тази обстановка контролират навременното поставяне на ИСПХЗ от личния състав.

         При водене на бойни действия много често ще се създава такава обстановка, при която командирът на батальона и щабът ще бъдат принудени едновременно да решават такива задачи като възстановяване боеспособността на подразделенията на батальона и ликвидиране на последствията от ударите на противника.

         Възстановяването боеспособността на батальона включва :

         - уточняване бойните задачи на подразделенията, които са със запазена боеспособност;

         - възстановяване на  нарушеното управление ;

         - събиране на данни за състоянието и положението на подразделенията след ударите на противника, тяхната оценка и вземането на решение ;

         - извеждане на подразделенията от заразените зони, районите на разрушения, завали, пожари, наводнения и при необходимост създаване на нови формирования;

         - отстраняването  на незначителни повреди по въоръжаването и бойната техника;

         - попълване с материални средства.

         При възстановяване боеспособността на механизирания батальон основен способ ще бъде, като се използва предишната организационна структура, но при запазени  органи за  управление и основни подразделения. При по-големи загуби и сложна обстановка може да се прибегне до създаване на сборни формирования.

         4. Задължения на командира и щаба на механизирания батальон по организация на ядрената, химическата и биологическата защита.

         Ядрената, химическата и биологическата защита се организира от командирите от всички степени и щабовете и се осъществява от войските при всякакви условия на обстановката.

Организирането и планирането по ЯХБЗ се осъществява въз основа на разпореждането по ЯХБЗ на командира на бригадата и неговите указания. 

         Когато организира ЯХБЗ командирът на батальона е длъжен своевременно да оцени обстановката, да уточни и постави задачи на подразделенията и щаба по защитата за осъществяване на мероприятията.

         Щабът на батальона въз основа на решението на командира на батальона  за водене на настъпателен бой и неговите указания, разработва мероприятия по ЯХБЗ, планира и организира тяхното изпълнение и  осъществява контрол.

         На щаба  на батальона се  възлага организирането на :

         - събирането на данни за възможната радиационна и химическа обстановка, възможните разрушения, завали и наводнения и информиране за това подчинените подразделения и тила на батальона;

         - преодоляване на зоните с химическо и радиоактивно заразяване и действията на подразделенията в тези зони;

         - ликвидирането на последствията от използването от противника на ОМП;

         - контрола за изпълнението на мероприятията по ЯХБЗ.

         Командирите на подразделения отговарят за организирането на защитата в подчинените им подразделения, а също така осигуряват провеждането на мероприятията.

         Основа за работата на командира на батальона по организиране на защитата е бойната задача на батальона и разпореждането по ЯХБЗ от щаба на бригадата. След тяхното изучаване и уясняване на задачата, командирът на батальона оценява обстановката.

         При оценка на обстановката той отчита влиянието на съществуващата радиационна, химическа и биологическа обстановка върху организацията на бойните действия и изучава данните, които позволяват да се съди за възможния характер на следващото използване на ядрено и химическо оръжие от противника и за РХОА.

         Когато оценява собствените сили, командирът на батальона отчита степента на облъчване и състоянието на боеспособността на подразделенията и осигуряването им със средства за защита.

         При оценка на местността преди всичко командирът взема предвид нейните защитни и маскиращи свойства, наличните и възможни разрушения, районите и направленията в които е възможно проникване и застояване на отровни вещества.

         Метеорологичните условия се оценяват предимно от гледна точка на влиянието им върху облака от РВ и пари на ОВ, на степента на заразяване на подразделенията при утаяване на радиоактивния облак и при действие на заразената с РВ и ОВ местност, и свързаната с това опасност за поразяване на подразделенията.

         След уясняване на задачата и оценка на обстановката, командирът на батальона взема решение и определя най-важните мероприятия по ЯХБЗ.

         След поставяне на бойните задачи на подразделенията командирът на батальона дава указания по защитата в които определя: реда за разсредоточаване на подразделенията в изходен район и сроковете за инженерното оборудване; направлението, начина и реда за преодоляване или обхождане на зоните на заразяване и разрушения; силите и средствата отделяни за ликвидиране на последствията; сроковете за провеждане на санитарно-хигиенни и профилактични мероприятия. Тези указания се записват от началника на щаба на баталъона.

         След използване на ОМП от противника командирът на батальона оценява обстановката, уточнява задачите на подразделенията, отдава разпореждане за реда и сроковете за ликвидиране на последствията и отделя за това необходимите сили и средства.

         Командирът на батальона като организира ЯХБЗ е длъжен:

         - да определи в кое направление да се насочат усилията за защита и на кои елементи от боиния ред;

         - да постави задачи на отделението за РХР;

         - да контролира знаенето от личния състав на сигнала за оповестяване за РХБЗ и да указва реда за оповестяване и реда за действие по този сигнал;

         - да даде указания къде, за какъв срок, колко и какви укрития да се оборудват за личния състав и реда за маскировка;

         - да укаже направленията и начините за преодоляване или обхождане на районите с ОВ и РВ;

         - да укаже реда и сроковете за провеждане на санитарно-хигиенните, противоепидемичните и специално-профилактичните мероприятия при подготовката и воденето на настъпателния бой, както и сроковете за ваксиниране на личния състав;

         - да ръководи ликвидирането на последствията и възстановяване на боеспособността.

         Щабът на батальона въз основа на указанията на командира на батальона е длъжен да създае организация за провеждане на мероприятията по защита като указва помощ на командирите на подразделения. Той е длъжен:

         - да събира данни за съществуващата радиационна и химическа обстановка в направлението за  настъпление на батальона и да информира за нея командирите на роти;

         - след употреба на ОМП да организира изясняване на последствията от неговата употреба;

         - да организира незабавно възстановяване на боеспособността и ликвидиране на последствията от използуването на ОМП;

         - да подготвя на командира необходимите разчети при вземане на решение по ЯХБЗ;

         - да докладва в щаба на бригадата за резултатите от ликвидиране на последствията.

         5. Други специални мероприятия - аерозолна маскировка на стационарни и подвижни обекти на воиските (силите ) и огнеметно поразяване на силите и средствата на противника.

         Използването на димните и аерозолни средства в периода на подготовката за настъпление се организира с цел да се скрие бойния ред на батальона, изнасянето и развръщането му към предния край, както и за противодействие на средствата за разузнаване и управление на оръжията на противника.

         При атаката на предния край на отбраната на противника е целесъобразно използването на димни средства за осигуряване преодоляването на телени заграждения, за заслепяване на огневите точки и за маскировка на фланговете.

         В хода на настъплението батальонът може да използва димни средства за маскировка при изнасянето на втория ешелон (резерва), при форсирането на водна преграда, за осигуряване скритост  на маньовъра при извършване на обход или при пренасяне усилията от едно направление на друго.

         Димните средства, с които е осигурен механизирания батальон, могат да бъдат използвани по план на старшата инстанция, а така също и по решение на командира на батальона. Тогава, когато димните средства ще се използват самостоятелно, е необходимо димната завеса да бъде кратковременна и на тесен участък, за да осигури ефективно действията на взводовете и ротите.

         За изпълнение на задачите по димовата и аерозолна маскировка на батальона и ротите се създава сборна димова група в състав 8 -10 човека, снабдена с 360бр. ДМ-11.

         Използването на огнеметно запалителните средства в настъпателния бой на батальона ще се извършва от придадените огнеметни подразделения с цел поразяване живата сила и бойната техника в дълговременните съоръжения, окопите и траншеите. Те могат да действат непосредствено в бойните редове на механизираните подразделения или да бъдат включени в състава на щурмовата група.